Статията има за цел да развие концепцията за вниманието като ключов аспект за изграждането на възможните терапевтични средства, посочени в последните произведения на Bernard Stiegler (The Automatic Society, 2016 г., The Neganthropocene, 2018 г. и Qu’appelle-t-on Panser, 2018 г.). Терапевтичният аспект на фармакологията се осъществява чрез процеси, които са негантропични; следователно, които се опитват да противодействат на ентропичния характер на цифровите технологии, където има изравняване до измеримото и изчислимото на големите информационни масиви. Най-очевидните примери за това изравняване могат да се видят във връзка с използването на технологии за обработка на естествен език за тълкуване на текст и използването на анализ на текст заедно с анализа на студентите. Процесът на екзозоматизация на знанията обаче се осъществява под формата на хипомнетично третично задържане или цифрови технологии. Загубата на знания е присъща на тези процеси на екстериоризация, тази загуба на знания се осъществява чрез процес на пролетаризация, който Маркс е посочил в Grundisse (1939). Следователно терапевтичният жест е по същество образователен, при който загубата на знания за фармакологичния характер на цифровите технологии се противодейства с други форми на изграждане на знания, които могат да бъдат възможни чрез цифровите технологии. Следователно е необходим задълбочен образователен жест, за да се даде възможност за повторно използване на технологиите, за да се даде възможност на терапевтичните средства. Този документ ще твърди, че положителното повторно използване, терапевтичните средства, може да се осъществи чрез разработването на нови форми на негантропични жестове, които могат да бъдат осигурени от разработването на специфични форми на цифрови технологии. Те също така дават възможност за допринасящ изследователски процес, при който рационализирането на производството на знания в рамките на университета може да бъде оспорено от съвместни, тълкувателни процеси на производство на знания.