Университетът има за цел да надхвърли традиционните разбирания за етиката като абстрактна нормативна теория, като същевременно я развива в контекста на плуралистично и мултикултурно общество. Чрез ситуирането на хората и технологиите, които те произвеждат, като компоненти в широки глобални и микро-мащабни екологии, се споделя храна за мисли за динамичните взаимодействия на хората и природата в биосферата. По същия начин осъзнаването, че същността на човешката природа е да създава, изобретява и променя, предоставя ценностна платформа, която предизвиква идеята за технологичен оптимизъм и засилва убеждението, че човешките същества са посветени да станат създатели на собствения си живот, адаптирайки знанието за решаване на проблемите. Технологията не може да се разбира като приложение на научните постижения, а като начина, по който ставаме хора.
Кодексът за ангажираност за сътрудничество е кодекс за поведение на академичен партньор, установен между институциите на EUt+ и всеки от техните сътрудници, представящ желанието за иновации в етичните насоки за екологично образование, методи и процес на вземане на решения. Всъщност, като жив документ, неговата цел е да насочва справянето с глобалните предизвикателства на нашето време със самосъзнание и грижа (към околната среда, други хора и нечовешки същества). С други думи, този кодекс може да се разглежда като помощно ръководство за технологично образование в посока, която е от полза за всички участници.
Кодексът е оформен от моралната философия, основана на древните идеали за Истина, Доброта и Красота, които са от съществено значение за култивирането на съвременните хора като процъфтяващи човешки същества. Може да се добави полезност, за да се подчертае, че Кодексът не е просто декларативен документ, а има за цел да служи за подобряване на ефективността. Обогатяването на диалога е пресечна точка на трите горепосочени идеала, което е от основно значение за прилагането на Кодекса в бъдеще. Тя е в съответствие с етиката на околната среда като клон на приложната етика, която изследва концептуалните основи на екологичните ценности, които се превръщат в добродетели и политики за опазване и поддържане на биологичното разнообразие и екологичните системи.
За да се гарантира етично поведение и вземане на решения, като същевременно се прилагат знанията на практика и се определя целта на науката и нейните бенефициери, от заинтересованите страни се очаква да бъдат съзнателно мотивирани от ценностите и основните принципи, ръководещи нашия екотехнологичен диалог.
Информирането (или информирането) следва да обърне внимание на личното засягане от екологичните проблеми, които ни придружават, и да очертае критичните положителни и отрицателни действия, засягащи прехода ни към устойчивост. Този принцип насърчава повишаването на осведомеността относно безразборното унищожаване на природни ресурси, акта на предоставяне на информация за състоянието на природата и приноса на технологиите за справяне с екологичната криза.
Ангажираността следва да насърчава личното участие в справянето с проблемите на околната среда „тук и сега“ в смисъл на собственото отношение към всичко съществуващо и начина, по който човек е свързан с него.
Отговорността3 следва да насърчава отговорно вземане на екологични решения и практики, тъй като нейното отсъствие би означавало нарастваща заплаха за човешкия живот, човешките общества и планетата като цяло. Тя трябва да включва информиране и ангажиране на три взаимносвързани равнища:
