С този принос се отхвърлят две позиции: единият защитава образованието от средствата, а другият свежда образованието до политически инструмент. Алтернативно, тя признава инструменталността като несигурна, но необходима. По този начин, с акцент върху популистките артикулации, образованието се инструментализира като искане за поправяне на незавършеността на хората като цяло. Въпреки това, както образованието, така и хората са лишени от тоталност и чрез тяхното артикулиране като протезни тела едно към друго те си помагат един на друг да бъдат, но без да са напълно.